Когато говорим за профилактика на сърдечносъдовите заболявания, обикновено се фокусираме върху кръвното налягане, холестерола, кръвната захар, телесното тегло и физическата активност. Психичното здраве обаче също е важна част от тази картина.
Продължителният стрес, тревожността и депресията са свързани с повишен сърдечносъдов риск. В същото време преживяването на инфаркт, инсулт или диагностицирането на хронично сърдечно заболяване може да се отрази съществено върху емоционалното състояние. Така се оформя двупосочна връзка между психичното и физическото здраве.
Как психичното състояние влияе на сърцето?
Продължителният стрес може да наруши съня, да затрудни контрола на кръвното налягане и да доведе до промени в хранителните навици и физическата активност. Тревожността и депресивните симптоми могат да затруднят и придържането към предписаното лечение.
Социалната изолация, финансовите затруднения и напрежението на работното място също могат да допринесат за неблагоприятното въздействие върху здравето.
Това не означава, че всеки човек с тревожност или депресия ще развие сърдечно заболяване. Рискът зависи от съчетанието на множество фактори, включително наследственост, начин на живот и придружаващи заболявания.
Защо е важно да разпознаваме ранните признаци?
Постоянната потиснатост, загубата на интерес към обичайните дейности, прекомерното безпокойство, нарушенията на съня и трудностите с концентрацията не бива автоматично да се приемат за нормална последица от натовареното ежедневие.
При хората със сърдечносъдови заболявания е особено важно да се обръща внимание и на психичното състояние. Разпознаването на проблема позволява навременна оценка и подходяща подкрепа.
Европейският консенсус за психичното и сърдечносъдовото здраве от 2025 г. подчертава значението на интегрирания подход: профилактиката и лечението трябва да отчитат както физическото, така и психичното състояние на пациента.
Кратка самооценка: има ли повод да потърсите помощ?
Следните въпроси могат да ви помогнат да прецените дали е добре да обсъдите емоционалното си състояние със специалист. Те са адаптирани по съдържание от кратките скринингови въпросници Whooley, PHQ-2 и GAD-2.
Отговорете спрямо това как сте се чувствали през последните две седмици, освен ако във въпроса е посочен друг период.
1. Въпроси за депресивни симптоми — PHQ-2
| През последните две седмици… | Изобщо (0) | В няколко дни (1) | В повече от половината дни (2) | Почти всеки ден (3) |
|---|---|---|---|---|
| 1. Колко често сте изпитвали малък интерес или удоволствие от извършването на обичайните си дейности? | ☐ | ☐ | ☐ | ☐ |
| 2. Колко често сте се чувствали потиснати, депресирани или безнадеждни? | ☐ | ☐ | ☐ | ☐ |
Ориентировъчно тълкуване: При стандартното оценяване на PHQ-2 отговорите получават съответно 0, 1, 2 или 3 точки. Общ резултат 3 или повече точки е основание за допълнителна оценка от специалист, но сам по себе си не поставя диагноза.
2. Въпроси за тревожност — GAD-2
| През последните две седмици… | Изобщо (0) | В няколко дни (1) | В повече от половината дни (2) | Почти всеки ден (3) |
|---|---|---|---|---|
| 1. Колко често сте се чувствали нервни, тревожни или напрегнати? | ☐ | ☐ | ☐ | ☐ |
| 2. Колко често сте били неспособни да спрете или да контролирате притесненията си? | ☐ | ☐ | ☐ | ☐ |
Ориентировъчно тълкуване: При стандартното оценяване на GAD-2 отговорите получават 0, 1, 2 или 3 точки. Общ резултат 3 или повече точки е основание за допълнителна оценка. По-ниският резултат не изключва наличие на проблем, особено ако симптомите пречат на ежедневието ви.
Какво да направите, ако резултатът ви притеснява?
Не е необходимо да чакате симптомите да станат тежки, за да потърсите помощ. Обсъдете състоянието си с личния лекар или подходящ специалист по психично здраве. Ако имате сърдечносъдово заболяване, информирайте и лекуващия си кардиолог.
Редовната физическа активност според индивидуалните възможности, добрият сън, балансираното хранене, социалната подкрепа и овладяването на стреса са важни части от грижата за здравето. При необходимост могат да бъдат препоръчани психотерапия или медикаментозно лечение след индивидуална преценка.
Важно: Тези въпросници са предназначени само за първоначална самооценка. Те не са диагностични инструменти за самостоятелно поставяне на диагноза и не заменят консултацията със специалист. Ако изпитвате силен емоционален дистрес или мисли за самонараняване, потърсете незабавна професионална помощ.
Грижата за здравето започва с цялостен поглед към човека
В Медицински център „МетаНео“ вярваме, че профилактиката и лечението са най-ефективни, когато се отчитат индивидуалните потребности на всеки пациент. Грижата за сърцето не се изчерпва с измерването на кръвното налягане и холестерола — тя включва и внимание към психичното благополучие, навиците и качеството на живот. Ако имате рискови фактори - направете цялостна оценка на здравословното си състояние и на сърдечния статус!
Източник за медицинската редакция: Visseren et al. 2025 ESC Clinical Consensus Statement on mental health and cardiovascular disease. European Heart Journal. 2025;46(41):4156–4225.
